ДА УПРАВЛЯВАШ "ЗОМБИ": Грозната истина за Асен Василев и мафията на харвардските дипломи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дами и господа, дръжте си портфейлите. И илюзиите. Особено илюзиите.
Върховният съд най-после изплю камъчето. Оказа се, че нашият финансов гуру, бащата на "промяната" и майката на бюджетните излишъци Асен Василев, е бил един най-обикновен... фалирал бизнесмен. И то не кога да е, а още в края на 2020-та година. Докато ни обясняваше как ще оправи държавата, собствената му фирма "СТВ Консълтинг" вече е била труп. Декапитализирана, без пукната пара за кредиторите, живееща на системи чрез заеми. Държава в държавата.
Юридически това е брутално. Когато съдът каже, че си неплатежоспособен от декември 2020 г., а ти си прехвърлил фирмата си чак през май 2021 г., това означава само едно: ти си управлявал "зомби". И всеки лев, който си взел или пренасочил след тази дата, мирише на чл. 227б от Наказателния кодекс.
Знаете ли какво пише там? Че ако не обявиш фалит в 30-дневен срок, отиваш на съд. Но това е за простосмъртните. За тези, дето дължат 500 лева на "Топлофикация". За Асен, който дължи 3 милиона долара на някакъв американец, законът е просто... досадна подробност.
Морално-политически това е наглост. Представете си - човекът, който щеше да изчегъртва мафията заради корупция, е крил милионни дългове в счетоводството си. Продал е сградата на "Чаталджа", докато фирмата му е била във фактически фалит. Това в нормалния свят се нарича "източване на дружество преди несъстоятелност". В България се нарича "евроатлантическа ценност".
Един пример от "гнилия" Запад.
През 1995 г. в Швеция една млада и перспективна политичка на име Мона Салин – вицепремиер и сочена за бъдещ министър-председател - подава оставка. Защо? Защото купила две парчета шоколад "Тоблерон", памперси и малко бензин с държавна кредитна карта. Сумата била около 2000 евро. Тя върнала парите веднага, но обществото каза: "Ти не можеш да управляваш нашите пари, щом не правиш разлика между своя и общия джоб". Жената си тръгна. Заради два шоколада.
Тук Асен Василев "забравя" да осчетоводи заем от 3 милиона долара, фирмата му е куха лейка, докато той реже лентички на Министерството на финансите, и какво? Нищо. Тишина. Телевизионните мисирки мълчат, НПО-тата са в зимен сън.
Истината е грозна. Ако не си от Радев, ГЕРБ или ДПС, ти имаш "индулгенция". Ти си от "добрите". Можеш да газиш закона, можеш да фалираш фирми, можеш да криеш дългове - ти си имунизиран, защото си "борец срещу мафията" на правилното посолство.
Това е голямата измама на прехода. Оказа се, че "мафията" не е само в джиповете с черни стъкла. Тя е и в белите якички, в Харвардските дипломи и в претенцията за интелигентност. Едните ни крадяха грубо, другите ни крадат с по-добър английски акцент.
Финалът е ясен: В България оставка се подава само ако те хванат с любовница или ако спреш да слушаш шефа си. За милиони дългове и съдебни решения за фалит тук се дава... нов мандат.
Честито на вярващите. И не забравяйте - в тази държава законите са като паяжина. Силните я късат, мухите изгарят в нея.
А Асен? Той не е муха. Той е паякът, който ни обяснява колко е хубаво да си в мрежата му.
Веселин Стаменов, Фейсбук
